"Старала съм се да достигна до най-нежната струна на детските души и да им дам сили и опора, за да могат да покажат най-доброто от себе си", споделя педагожката на тръгване
Две специални награди в края на преподавателската си кариера получи главния учител в ДГ 135 "Мое детство" г-жа Емилия Цветкова. Едната от район Нови Искър - СО за цялостен принос и дългогодишна работа. А другата - грамота за заслуги към Столична община за постигнати високи резултати в областта на предучилищното и училищното образование.
След повече от 40 години грижа за малчуганите педагожката изпрати последната си учебна година като преподавател и се отдаде на заслужен отдих.
"Благодаря искрено за наградите в края на моя професионален път. Много трогателно и сърдечно беше изпращането ми. Получих много цветя и искрени благопожелания. Споделих на колегите, че казах, че всичко е любов. Има ли любов, има резултати. Това е било винаги в основата на моя живот. Любов към семейство, близки, деца, работа", казва преподавателката след получените отличия.
Главният учител в ДГ 135 още не може да осъзнае, че вече не е на работа. Признава, че ще има носталгия, но е убедена, че "човек трябва да знае кога и как да слезе от сцената".
"През всички тези години сме работили рамо до рамо с директора г-жа Галина Иванова. Благодарение на своята дипломатичност и невероятни качества на ръководител, е съумявала да създаде страхотен микроклимат на работа. Всички усещат това, работят с желание и се развиват в професията. Подпомагала е винаги младите да се развиват и творчески", разкрива г-ца Цветкова и добавя, че с общи усилия "успяхме да съчетаем рутината на по-възрастните и енергията на по-младите".
Любовта към преподаването Емилия усетила още в първи клас.
"Заобичах професията от първия ми начален учител и се посветих на нея. Много щастлива съм със своя избор и не съм се двоумяла. След като завърших средно образование веднага кандидатствах и ме приеха да уча", разказва Цветкова.
Педагожката е обучавана от едни от най-добрите професори и асистенти.
"Смея да заявя, че имахме много добра професионална подготовка. Започнахме да практикуваме без проблем. След 1989 г. много неща се промениха в сферата на образованието и не само. Някои от изконните традиции в годините на прехода се отрекоха. Виждахме също, че липсваше желание и енергия от младите за работа. Страхувах се, че няма на кого да завещаем професията. Но в последните години има осезаем прилив на нови сили и съм безкрайно щастлива и удовлетворена от факта, че от откриването на новата сграда на ДГ 135 младите колеги са заредени с голяма енер
гия и желание за работа", доволна е преподавателката.
За г-жа Цветкова децата винаги са били като малка вселена, притежаваща нещо лично и неподражаемо.
"Старала съм се да достигна до най-нежната струна на детските души, да отворя най-добрата страница и да им дам сили и опора, за да може да покажат най-доброто от себе си. След над 40 г трудов стаж в сферата отивам в една заслужена почивка, оставяйки професията в ръцете на достойни и можещи колеги", удовлетворена е Цветкова, която през годините е била също начален учител и дружинен ръководител в 170 СУ "Васил Левски".
Най-щастлива педагожката е била да работи с деца, които имат заложби в дадена насока. А най-удовлетворена от това, че е съумявала да достигне до по-плахите и неуверени малчугани.
"Разликата е огромна и не могат тогавашните деца да се сравняват със сегашните. Има огромна промяна на ценностната система. Може би тя се изкриви. Понякога има по-трудна комуникация, включително с родителите. Дали от забързания и динамичен век на технологиите, но се появява една "компетентност" донякъде по отношение на педагогическата дейност. Някак по-трудно се доверяват някои родители на учителите. Но благодарение на опита през годините смятам, че успявах да достигна и до недоверчивите родители", посочва Цветкова, която оставя трайна диря
в предучилищното и училищното образование.